Посолство на България в Румъния
+40 21 230 2150   embassy.bucharest@mfa.bg
+40 21 230 76 54 гр. Букурещ, ул. “Рабат” № 5
Консулска служба
+40 21 318 7978   consular.bucharest@mfa.bg
+40 21 318 7979 гр. Букурещ, ул. “Василе Ласкар” № 32

Правителство и политика

Конституция
Конституцията на Република България е приета през юли 1991 г. В нея са залегнали основните принципи на съвременния конституционализъм.

Конституцията предвижда многопартийна парламентарна система и свободни избори, в които участват всички граждани на Република България с право на глас. След изборите най-голямата парламентарна група съставя правителство. За да се одобри правителството (Министерският съвет), както и за да се приемат обикновени законодателни актове, се изисква обикновено парламентарно мнозинство. Промени в Конституцията се приемат с парламентарно мнозинство от три четвърти.

Официални институции
България е парламентарна република, с основен закон Конституцията, основана на принципите за разделение на властите на законодателна, изпълнителна и съдебна. Държавни институции в България са: Народното събрание, Министерският съвет, президентът на Републиката и Конституционният съд. Върховната власт в страната е законодателната. Тя се упражнява от Парламента (Народното събрание). Мандатът на Народното събрание е четири години.

Народното събрание се състои от 240 депутати. Те се избират пряко от гласоподавателите, за срок от четири години, на основата на пропорционалната система. За да влязат в Народното събрание, партиите и предизборните коалиции трябва да съберат над 4% от общия брой гласове на изборите. Депутатите в Народното събрание представляват не само своите избирателни райони, но и цялата нация. Депутатите работят в съответствие с Конституцията и законодателството, като следват своята съвест и убеждения.
Народното събрание избира временни и постоянни комисии, в които участват депутати. То приема закони, решения, декларации и обръщения. Всеки член на Народното събрание или на Министерския съвет има правото да внесе проект на закон. Проектът на закон за държавния бюджет се изготвя и внася от Министерския съвет.

Правителството (Министерският съвет) е главният орган на изпълнителната власт, оглавяван от министър-председателя. Министерският съвет ръководи и провежда вътрешната и външната политика на държавата, осигурява обществения ред и националната сигурност, упражнява контрол върху държавната администрация и въоръжените сили.
Бъдещият министър-председател се номинира от най-голямата парламентарна група, след което президентът му дава мандат да формира правителство. Предложеният Министерски съвет се гласува от Народното събрание, което пряко контролира дейността на правителството.

Президентът е държавен глава и се избира с преки избори веднъж на всеки пет години, за не повече от два мандата. Вицепрезидентът се избира по същото време, със същата бюлетина и при същите условия и процедура, както президентът
Президентът е върховен главнокомандващ на Въоръжените сили на Република България. Той назначава и освобождава висшия команден състав на Въоръжените сили и произвежда висши офицери в по-висок чин по предложение на Министерския съвет.
Президентът е председател на Консултативния съвет за национална сигурност и има пълномощия да обявява война в случай на въоръжено нападение срещу България или при необходимост от изпълнение на международни споразумения на страната; обявява обща или частична мобилизация по искане на Министерския съвет; обявява военно положение или всякакво друго извънредно положение, когато Народното събрание не заседава и не може да бъде свикано; възлага на министър-председателя да формира правителство; насрочва датата на изборите за Народно събрание, както и за органи на местно самоуправление; определя датата за национален референдум след съответно решение на Народното събрание; одобрява приетите от парламента закони с указ, подписан съвместно с министър-председателя или съответния министър.

Местни изпълнителни органи
Статутът и пълномощията на местните изпълнителни органи зависят от териториалното деление на страната.
Общината е главната административно-териториална единица за самоуправление. Политиката на всяка община се определя от общински съвет и включва икономическото развитие, опазването на околната среда, здравеопазването, социалната, образователната, културната дейност и др. Общинският съвет приема годишните бюджети и плановете за развитие на съответната община.
Всяка община се ръководи от кмет. Кметът управлява цялата изпълнителна дейност на общината, отговаря за поддържането на обществения ред и организира ползването на общинския бюджет.
Областта е по-голяма административно-териториална единица. Чрез нея се провежда децентрализирано и по-ефективно държавната регионална политика. Всяка област се управлява от областен управител, назначен от Министерския съвет.

Съдебната власт в България е независима. Тя е изградена на основата на процедура от три инстанции.
Върховният административен съд (ВАС) и Върховният касационен съд (ВКС) упражняват надзор върху прилагането на закона в съдилищата от по-ниска инстанция и се произнасят относно законността на действията на изпълнителната власт.
Отделен Конституционен съд определя доколко законите и международните договори са конституционно съобразни.
Учреден е Висш съдебен съвет (ВСС), който организира дейността на съдебната власт.