В интервю за румънското списание „Балканите и Европа“ посланик Тодор Чуров коментира необходимостта от развитие на пътната инфраструктура между България и Румъния, задълбочаването на двустранните отношения в сферите на туризма, икономиката и енергетиката, както и други въпроси от двустранния и европейския дневен ред:
„България и Румъния ще продължат да поддържат отлични отношения“ – заяви Н. Пр. г-н Тодор Чуров, посланик на България в Букурещ
1. Как оценявате актуалното състояние на икономическите отношения между нашите две страни?
Разбира се, двустранните икономически отношения имат дълга история, но за мен, като представител на българската държава в Румъния в момента, е изключително радващ фактът, че през последните години регистрираме непрекъсната възходяща тенденция в икономическото сътрудничество.
За илюстрация на тази оценка са достатъчни два примера.
Най-видим е процесът на увеличаване на двустранния търговския стокообмен, като година след година отчитаме нови, все по-високи количествени показатели. През 2017 г. стокообменът между България и Румъния достигна 4,31 млрд. евро, което представлява ръст с 11% спрямо 2016 г. Обемът на износа на страната ни за Румъния е в размер на 2,18 млрд. евро, докато вносът на румънски стоки се оценява на 2,13 млрд. евро. Съгласно статистическите данни, Румъния е третият най-голям търговски партньор на България след Германия и Италия.
Наличните данни за първото шестмесечие на 2018 г. показват още по-добри резултати, като реализираният стокообмен отбелязва ръст с 8%.
Също впечатляваща е и динамиката в сферата на туризма като част от положителните развития в икономическата област. През 2017 г. 1,139 млн. румънски граждани избраха да посетят страната ни и затвърдиха България като една от предпочитаните от румънците дестинации за туризъм. Същевременно бих искал да подчертая, че процесът е двустранен, което е особено положително от гледна точка на баланса в отношенията ни. Все повече се увеличава броят на българите, посещаващи Румъния, като за 2017 г. техният брой възлиза на 480 хил. души. В процентно отношение спрямо населението на страната ни това е напълно съпоставимо с аналогичното съотношение при румънските туристи, посетили България.
Предварителните данни за 2018 г. сочат запазване на позитивната тенденция. За периода януари-ноември се отчита забележителен ръст на румънските туристи с 24% или почти 1,3 млн. души. Разликата спрямо същия период през 2017 г. е почти 240 000 туристи. Броят на българските туристи, посетили Румъния през 2018 г. също отчита впечатляващо нарастване с над 10%.
Имаме всички основания за констатацията, че в икономическата област е налице траен взаимен интерес, демонстриран както по линия на правителствата на двете страни, така естествено и между представителите на деловите среди. Последното междуправителствено заседание между България и Румъния, проведено във Варна през октомври 2017 г. открои сътрудничеството в областта на икономиката като една от приоритетните линии на взаимодействие. Подписан бе и протокол за разбирателство между Българската агенция за инвестиции и Министерството за бизнес средата, търговията и предприемачеството на Румъния, който ще бъде основа за изграждането на тесни търговски връзки и нарастване на обема на взаимните инвестиции. Всъщност това е и част от правната рамка, която стимулира установяването и развитието на бизнес контактите. Позитивна тенденция за установяването на нови партньорства и развитие на сътрудничеството се наблюдава все повече и между местните власти.
От своя страна, Посолството прави всичко възможно, за да стимулира развитието на двустранните икономически отношения и да улеснява бизнес контактите. През изминалата година бяха проведени общо девет двустранни бизнес форума в различни градове из цяла Румъния.
2. Кои са, по Ваше мнение, успехите, както и недостатъците в икономическите отношения между двете страни?
Смятам, че основният проблем, на който следва да бъде намерено решение, е недостатъчната свързаност между двете страни – инфраструктурна, енергийна, в определена степен дигитална. Именно от тази свързаност зависи създаването на нови възможности пред бизнеса на двете страни, увеличаването на търговските и транспортни потоци, облекчаването на туристическия обмен и контактите между хората.
По отношение на транспортната инфраструктура, не изглежда обяснимо две съседни страни, членки на ЕС, в ХХІ век да имат само два моста на речна граница с дължина 470 км. Пускането в действие на моста Видин-Калафат през 2013 г. действително пое част от трафика, но основният поток продължава да бъде по моста Русе-Гюргево, строен още през 50-те години на миналия век. Това предполага изграждането на втори мост в този участък, възможност за което е предвидена в подписания м.г. съвместен българо-румънски меморандум. Като допълнителна възможност остават и съгласуваните през 2014 г. алтернативни проекти за мостове между Никопол и Търну Мъгуреле и Силистра и Калараш. Проблемът обаче е, че по никой от тези проекти все още няма съществено развитие.
В енергийната инфраструктура все още не е приключило цялостното изграждане на реверсивната връзка за транзит на природен газ. По изградения вече интерконектор Русе-Гюргево е възможен пренос на газ от България за Румъния, но не и в обратна посока. Евентуалното решаване на проблема през 2019 г., за което има поет ангажимент, ще доведе до допълнителни алтернативи, както от гледна точка на бизнес възможностите, така и на енергийната сигурност.
В областта на свързаността, освен споменатите, има и други проблеми. Положителното е, че решения се търсят както по двустранна линия, така и в по-широкия регионален контекст, който задължително следва да се има предвид за крайния успех на проектите. В последните две години бяха проведени шест четиристранни срещи във формат България-Гърция-Румъния-Сърбия, последната от които съвсем неотдавна – на 22 декември м.г. в Белград. Всичко това дава основание за определен оптимизъм, че толкова дълго отлаганите във времето висящи въпроси на инфраструктурата и цялостната свързаност ще намерят своето решение.
Също позитивно е установяването в последните години на множество български компании на румънския пазар, развиващи дейност в области като кредитиране, застраховане, хранително-вкусова промишленост и др. Като цяло е налице и взаимен стремеж за развиване на положителните резултати в търговско-икономическите отношения чрез разнообразяване на търговските потоци и включване на нови продукти в листите на търгуваните стоки. Считаме, че съществува потенциал за нарастване на обемите в двустранната търговия в областите машиностроене, електроника и електротехника, строителство, текстилна и трикотажна промишленост и IT аутсорсинг.
3. Имайки предвид факта, че двете страни имат близки връзки на сътрудничество, как виждате бъдещето на отношенията между тях?
Съвсем накратко – много позитивно. Основания за подобна оценка ми дават най-малкото две важни обстоятелства.
От една страна, това е традицията. На 21 юли 2019 г. ще отбележим 140-та годишнина от установяването на дипломатически отношения между нашите две държави Румъния е една от първите три страни, с които младото тогава българско княжество, възстановило българската държавност, започва официално да развива връзки практически във всички области. Основните фактори за продължаване на тази традиция, която е в основата на положителната тенденция на всеобхватно развитие на сътрудничеството между България и Румъния, независимо дали говорим за политически диалог, икономика, култура или социална политика, са налице. Сред тях са не само непосредственото съседство и принадлежността към един географски регион, историческата близост и сходството в културните традиции при цялото им своебразие, разбира се, но и установилият се през годините дух на приятелство и взаимно уважение между народите на двете страни.
От друга страна е модерността, съвременното измерение в отношенията между двете държави. И България, и Румъния са изправени пред сходни проблеми и предизвикателства, но имат и общи възможности и перспективи в рамките на принадлежността си към ЕС, НАТО и основните регионални организации. Има всички основания да се твърди, че положителните резултати от взаимодействието в търговско-икономическата сфера са резултат в немалка степен и от приемането през 2007 г. на двете страни в ЕС и интегрирането им в единния европейски пазар. Членството ни в ЕС обаче надхвърля чисто двустранното измерение на сътрудничеството и предполага координирани действия по въпроси, свързани с общите европейски политики като кохезията, общата селскостопанска политика, развитието на ЕС в областта на правото и вътрешния ред, определянето на бъдещата финансова рамка и много други, по които е налице близък или съвпадащ интерес. Същото е валидно в областта на сигурността и отбраната в рамките на ЕС, но и особено по линия на НАТО, в която двете страни са членки от 2004 г.
Специално бих искал да се спра на въпроса за ротационното председателство на Съвета на ЕС – председателство, което България приключи на 30 юни 2018 г., и което вече започна за Румъния от началото на тази година. И за двете страни то е първо по рода си и представлява не само предизвикателство, но и възможност за видим принос в реализацията на общия европейски интерес и задълбочаването на европейската интеграция като цяло. Ние оценяваме високо подкрепата от Букурещ за формулираните от нашата страна приоритети в рамките на българското председателство. Сега, на свой ред, ние се опитваме да помагаме чрез споделяне на натрупания опит и готовността си да подкрепяме Румъния по време на нейното председателство, в успеха на което съм лично убеден.
Ако трябва да обобщя, вярвам, че при съществуващата силна политическа воля България и Румъния ще продължат да поддържат помежду си отлични отношения, основаващи се на принципите на добросъседството, споделените ценности и общите интереси.“
