Statement by President Georgi Parvanov

Foreign Policy Directions

This website is supported by

www.BulgarianPropertiesMarket.com

The Embassy

  Посолство на Република България в Букурещ, Румъния    

            Адрес на посолството: гр. Букурещ, ул. “Рабат” № 5.

Телефон-централа: 004021/230 21 50; 230 21 59;

Факс: 00421/230 7654;

Е-mail: bulembassy@rdsmail.ro;

Site Web: www.bgembassy-romania.org

Консулска служба: гр. Букурещ, ул. “Василе Ласкар” № 32.

Телефон: 004021/318 7978; факс: 318 7979

 Служба по търговско- икономическите въпроси :

Е-mail: bultarg@absi.ro;

Телефон: 004021/318 91 66; 

        Дипломатически състав (към 01.09.2008 г.)

             1. Петър Вълов, пълномощен министър

             2. подп. Валентин Инчев, аташе по отбраната

             3. Станимир Петков, съветник (културен аташе)

             4. Мартин Вълчев, съветник

             5. Неделина Георгиева , втори секретар (търговски представител)

             6. Тодор Маринов, втори секретар (консул)

             7. Никола Николов, трети секретар (пресаташе)

             8. Явор Стоянов, трети секретар (вицеконсул)

             9. Веселка Рангелова, трети секретар

            10. Сергей Миланов, аташе

            11. Станимир Солаков, аташе

Кратка историческа справка

  Румъния установява дипломатически отношения с Българското княжество непосредствено след Освобождението и възстановяването на българската държавност.

Първото румънско консулство се открива в Русе, където за консул на 28 май 1879 г. е назначен Александру Стоянович. На 21 юли с.г. Румъния открива в София свое дипломатическо агентство и генерално консулство. На 19 септември1879 г. първият румънски дипломатически агент и генерален консул Александру Стурдза връчва акредитивните си писма на българския княз Александър Батенберг. В своята реч по време на церемонията княз Батенберг изказва благодарност на Румъния и на румънския народ за оказаното гостоприемство на борещата се от румънска земя за свободата на България българска политическа емиграция и за помощта на Румъния в освободителната Руско-турска война от 1877-1878 г.

С княжески указ от 19 юли 1879 г. се учредява дипломатическо агентство на България в Букурещ. За първи български дипломатически агент там е назначен Евлоги Георгиев. Той връчва акредитивните си писма на 10 ноември 1879 г.

От 16 юни 1909 г. 6ълrарското дипломатическо агентство в Букурещ става легация, а на 19 юли с.г. Христофор Хесапчиев връчва на Карол І акредитивните си писма в качеството си на първи български извънреден пратеник и пълномощен министър в Румъния.

      Дипломатически представители на България в Румъния в Букурещ  

Интервю с Константин Андреев, извънреден и пълномощен посланик на Република България в Букурещ, Румъния, по повод националния празник на страната 3 –ти март (за вестник 9 o,clock)

На 3 март България чества своя Национален празник.

Тази историческа дата от многовековната история на България е свързана с подписването през 1878 г. в Сан Стефано на мирен договор, с който се слага край на продължилото петвековно османско робство.

На 3 март българският народ се прекланя пред героите, отдали живота си в национално-освободителната борба. Прекланя се пред народите, чиито воини са взели участие в освободителната за България война –руски, украински, белоруски и финландски, румънски, сръбски и черногорски воини.

Румъния е свързана с освобождението на България не само с участието на нейните войски в тази война. С Румъния, с Букурещ, Браила, Гюргево е свързано национално-освободителната борба на българския народ. Тук намират подслон и развиват дейност велики български патриоти и революционери, каквито са Христо Ботев, Васил Левски, Любен Каравелов, Георги С. Раковски. Тук е основан Българският революционен комитет, който през 1876 година организира Априлското въстание, което намери отзвук в цяла Европа и накара Великите сили да разберат, че българският народ съществува и е решен да се бори докрай за свободата си.

Днешният Трети март също носи своята символика, като празник, който отбелязваме вече като страна-пълнопраноправен член на ЕС.

По дух и по самочувствие българите винаги са били европейци още от създаването на българската държава. Има много примери в националната история, които доказват подобен извод. Много жертви са дадени пред олтара и на националната идея, и на европейската мечта. В основата на революционните ни движения винаги е била и идеята за приобщаването ни към Европа.

Модерната следосвобожденска българска държава се изгражда по европейски образец.

С успешно постигнатото пълноправно членство в ЕС на 1.1.2007 г. отношенията между България и Румъния придобиха нови измерения. Понастоящем те се развиват интензивно върху солидна историческа основа, в техния политически, икономически и културен спектър, на базата на взаимно доверие и задълбочаващо се сътрудничество.

При новите условия, вече като пълноправни членове на европейското семейство, се повишава тяхната политическа роля и тежест в международните отношения. Това ще засили отговорността им при провеждане на общите моменти в европейската политика. Двете страни ще направят своя принос в сигурността на Европейския съюз.

България и Румъния, в качеството си на пълноправни партньори в НАТО и ЕС, споделят обща отговорност за укрепването на мира и утвърждаването на европейските ценности в региона. Членството на нашите две страни в Съюза е гаранция за необратимата европейска перспектива на този регион.