Интервю на посланика на Република България в Румъния Тодор Чуров за информационната агенция „Радор“ към Румънското национално радио по случай Националния празник – 3 март:
„Какво е мястото на Румъния сред приоритетите на Българското председателство на Съвета на ЕС?
ТЧ: За България ротационното председателство на Съвета на ЕС представлява особено събитие, което в крайна сметка ще демонстрира степента на интегрираност на нашите държавни институции и общество след изтеклите 11 години членство в Европейския съюз. Подобен вероятно ще бъде и случаят с Румъния по време на предстоящото й през 2019 г. председателство.
За мен, като представител на българската държава в Румъния, е изключително радващ не само интересът, който румънските институции, а и медии и представители на обществеността, проявяват към начина на подготовка и осъществяването на нашето председателство, но и наличието на широк спектър от теми от европейския дневен ред, по които двете страни имат много близки виждания и общи позиции. Ние сме две съседни държави, приети за членове на ЕС по едно и също време, сблъскващи се с много сходни проблеми и споделящи много сходни обществени очаквания от членството си в ЕС. Съвпадението на позициите на двете страни е важно и за функционирането на ЕС като цяло, тъй като допринася за постигането на приемственост между приоритетите на настоящето трио председатели и на следващото, която включва и Румъния.
Наред с това, Румъния има своето място във всяка една от приоритетните линии, утвърдени от българското правителството и съгласувани в рамките на нашето трио. Намерението ни е да поставим фокус върху въпросите, които представляват интерес за всички граждани на Европейския съюз – създаване на нови работни места, подобряване на качеството на живота в Европа, гарантиране сигурността на външните граници, осигуряване на професионалните качества и квалификация, нужни на една функционираща дигиталната икономика. Считам, че за страна със силно изразена проевропейска ориентация, каквато е Румъния, тези теми също имат ключово значение.
И, разбира се, не на последно място е подкрепата, на която разчитаме сега, по време на председателството, особено в контекста на нелеката задача на ротационния председател да действа безпристрастно, стремейки се към постигане на компромис и затваряне на колкото е възможно повече досиета до края на своя мандат.
Какви са най-важните области на сътрудничество между двете страни към настоящия момент в политически, икономически, социален и културен план?
ТЧ: В контекста на протичащото в момента Българско председателство особено изразено е сътрудничество ни по актуалните теми от дневния ред в ЕС. Обективно ние споделяме приоритети на реципрочна основа, съответно Западните Балкани по време на Българското председателство и Източното партньорство по време на Румънското председателство през 2019г. Едновременно с това, също в рамките на приемствеността, полагаме усилия за запазване на кохезионната политика на Съюза, опростяване на общата селскостопанска политика, изработване на консенсусна и балансирана Многогодишна финансова рамка. Активно ще си сътрудничим и по-нататък за постигане на целите на Черноморската и Дунавската стратегии. Също така ни обединяват приоритетни, специфични за двете страни теми, по които все още не сме постигнали желаните резултати – премахването на Механизма за сътрудничество и проверка и приемането на двете страни в Шенгенското пространство.
В двустранен план, на последното междуправителствено заседание, проведено през октомври 2017 г., България и Румъния подписаха пет важни документа, вкл. за реализацията на общи проекти в областта на инфраструктурата, енергетиката и икономиката.
Положени са сериозни усилия за свързването на газопреносните мрежи на двете страни, като завършването на интерконектора Русе-Гюргево е важен етап от цялостната концепция за създаване на инфраструктура, позволяваща диверсификация на доставките на газ. Следваща стъпка в тази посока е изграждането на компресорната станция „Подишор” в Румъния, която да осигури през 2019 г. договорената реверсивност на гaзовата връзка.
На следващо място е постоянното разширяване на взаимната търговия – за 2017 г. търговският стокообмен възлиза на около 4 млрд. евро, което е увеличение от 3,5 пъти за годините на членството ни в ЕС. Същевременно, не бива да забравяме, че този динамичен темп би могъл да бъде превърнат в устойчив модел, само при наличие на адекватни инфраструктурни връзки, които да осигуряват възможност за постоянен контакт между двата ни съседни народа. Ето защо, все по-приоритетно става изграждането на втори мост над р. Дунав между Русе и Гюргево. Подобен проект ще има за цел да поеме значително нарасналия в последните години трафик и ще се отрази благоприятно не само на търговско-икономическите връзки, но и на взаимодействието в областта на туризма – най-динамично развиващият се отрасъл в двустранните връзки през последните години. Това не изключва работата и по другите два проекта за транспортна свързаност – мостовете при Никопол-Търну Мъгуреле и Силистра-Калараш.
Област на сътрудничество, която получи силен импулс след съвместното заседание на двете правителства от 2017 г. е и социалната политика, където страните ни подписаха съвместна декларация за насърчаване на сътрудничеството помежду си. Документът отразява волята и готовността на България и Румъния за съвместни действия за обмяна на информация и опит в областта на младежката заетост, трудовата мобилност, политиките за закрила на детето, здравословни и безопасни условия на труд, равенство на половете и борбата с домашното насилие.
Вероятно повече би могло да бъде направено по междудържавна линия в областта на културата, но радващо е, че културен обмен във все по-голяма степен се осъществява непосредствено между творческите сдружения, общините, в рамките на съвместни проекти и други съвременни форми.
Какво е актуалното състояние на България по отношение на прекратяването на Механизма за сътрудничество и оценка?
ТЧ: Знаете, че през януари 2017 г. в редовния си доклад Европейската комисия отправи към нашата страна седемнадесет препоръки, чието изпълнение следва да доведе до приключването на процеса по Механизма за сътрудничество и оценка.
Правителството прие план за действие за изпълнение на препоръките от доклада, в който бяха включени 48 законодателни, организационни и аналитични мерки. Сред първите изпълнени мерки бе Наредбата, приета от пленума на ВСС по чл. 194 от Закона за съдебната власт, за конкурсите за магистрати и за избор на административни ръководители в органите на съдебната власт. От ноември миналата година са в сила промени в Наказателния кодекс и Наказателно-процесуалния кодекс, които следва да доведат до ускоряване на съдебното производство, както и до по-ефективна борба с корупцията на високите етажи на властта чрез създаването на специализиран за целта съд. Друга също вече реализирана мярка е приемането на Закон за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобитото имущество.
В началото на месец февруари 2018 г. българското правителство прие отчет за изпълнението на плана за действие, като поставеният от българския министър-председател времеви хоризонт за изпълнение на всички препоръки е през следващите два до три месеца.
Очакванията са в периода до следващия доклад България да демонстрира ясна воля и капацитет за изпълнение на препоръките и прекратяване на мониторинга до края на мандата на настоящата Европейска комисия. Да не забравяме, че в последния доклад от ноември 2017 г. към България не бяха формулирани нови изисквания, а същевременно бе отчетен достатъчен напредък по сериозна част от направените 17 препоръки. Да се надяваме, че реформите ще продължат с необходимия темп и ефективност и ще бъде напълно оправдано механизмът да приключи до края на мандата на настоящия състав на Европейската комисия.
Какви конкретни действия са предприети от двете страни за присъединяването им към Шенгенското пространство?
ТЧ: Смятам за важно да напомня, че не съществуват съмнения относно готовността на България и Румъния за присъединяване от гледна точка точка на изпълнението на валидните за всички критерии. Тази готовност бе многократно потвърждавана както от Европейската комисия, така и от Европейския парламент от 2011 г. насам. За съжаление, налице са проблеми от чисто политически характер, като различни по форма и интензивност вътрешнополитически съображения и фактори в отделни държави членки оказват влияние върху решението за присъединяване на България и Румъния.
В подобна ситуация са от съществено значение близката координация и редовните контакти между нашите две страни по проблема. В края на миналата година българските и румънските представители в Европейския парламент приеха съвместна декларация, в която изразиха настояването си за незабавното приемане на двете страни в Шенгенското пространство. Документът бе адресиран не само до председателя на Европейския съвет Доналд Туск, но и до държавните глави на страните, блокиращи приключването на процеса, още повече че присъединяването ни към споразумението е не само наше право, но и задължение по присъединителните договори за членство в ЕС.
В последно време двете страни постигнаха определен напредък. Получихме пасивен достъп до Шенгенската информационна система, което отчитаме като важна стъпка от общ интерес, доколкото с това се допринася за подобряване на обмена на данни и оттам – на сигурността на европейските граници.
Като следваща реалистична стъпка се надяваме в най-скоро време България и Румъния да бъдат включени в Шенгенската система чрез т. нар. сини граници – въздушни и морски. Междувременно очакваме да бъде ограничено влиянието на вътрешнополитическия дневен ред на някои наши партньори върху европейските решения, засягащи Шенгенското споразумение, с което процесът да бъде окончателно деблокиран.
Искрено вярвам, че отличните работни контакти между съответните компетентни министерства и специализирани органи в двете страни ще продължат да допринасят за постигането на една още по-координирана политика по въпроса. Разбирам, че това е желанието и на България, и на Румъния.“
Интервюто в оригинал може да бъде прочетено на адрес:
http://www.rador.ro/2018/03/02/exclusivitate-ambasadorul-bulgar-la-bucuresti-nu-exista-dubii-cu-privire-la-disponibilitatea-bulgariei-si-romaniei-de-a-adera-la-schengen/
