Посолство на България в Румъния
+40 21 230 2150   embassy.bucharest@mfa.bg
+40 21 230 76 54 гр. Букурещ, ул. “Рабат” № 5
Консулска служба
+40 21 318 7978   consular.bucharest@mfa.bg
+40 21 318 7979 гр. Букурещ, ул. “Василе Ласкар” № 32

Интервю на посланик Т. Чуров за в. „Romania Libera“

– Как могат страните от периферията на ЕС като България и Румъния да убедят големите европейски сили да се откажат от идеята за разделяне на ЕС на различни групи и категории?
Дебатът за бъдещето на Европейския съюз не е нещо ново и в него винаги по един или друг начин е присъствала концепцията за Европа на две или повече скорости, независимо дали през годините е ставало дума за Европа на променливата геометрия, Европа на концентричните кръгове, Европа a la carte. България и в процеса на присъединяване, и като пълноправен член е подкрепяла подхода за максимално обединен Европейски съюз, основан на споделени ценности, взаимно зачитане на интересите и солидарност, при гарантирани равни права и задължения на държавите-членки. Няма как при тази принципна позиция отношението към идеята за ефективно разделение на ЕС да бъде положително. Аз лично се опасявам, че това е рецептата за разпадане на Съюза. И може би този е принципният аргумент да бъдат убедени тези страни, които биха предпочели една фрагментирана Европа, защото не ми се иска да вярвам, че това да е съзнателно избрана цел. Надявам се България и Румъния да намерят достатъчно съмишленици в подкрепа на единството на ЕС.

-Имат ли България и Румъния обща стратегия за присъединяване към Шенгенското пространство?
Въпросът е напълно логичен, защото България и Румъния са в едно и също положение – изпълнени са критериите за членство, но се поставят допълнителни условия, нефигуриращи като предварителни изисквания. Да не забравяме, че влизането в Шенгенското споразумение е наше задължение по договорите ни за присъединяване към ЕС. Не смятам, че по този въпрос двете ни страни могат да си позволят да се държат като конкуренти, още повече че р. Дунав винаги се е разглеждала като вътрешна, а не външна за Шенгенското пространство граница. Знам, че двете страни си сътрудничат много добре в Брюксел на равнище постоянни представителства, но може би е време да се премине към още по-тясна координация или, както Вие го формулирахте, обща стратегия.

-Считате ли, че Механизмът за сътрудничество и проверка трябва да продължи да действа за Румъния и България?
Очевидно въпросът има повече от една страна. Знаем генезиса на този механизъм и поставените с него цели, знаем също, че предизвиква нееднозначно отношение в нашите общества. Ако погледнете протокола от заседанието на Европейската комисия на 27 януари, ще видите, че дадената оценка на постигнатото чрез този механизъм за 10 години на съществуването му е определено положителна. Това означава, че се е доказал като полезен инструмент, но това означава също, че и в България, и в Румъния е свършена много работа и това не трябва да се недооценява. Освен това, не е приемливо въпросът за механизма да се обвързва с други въпроси, каквито опити се правят понякога. И накрая, предвид факта, че междувременно бяха въведени общи за всички държави-членки на ЕС механизми за наблюдение на прилагането на върховенството на закона, може би е време този специфичен за двете страни инструмент да престане да действа.

-В Румъния председателят на Сената поиска прекратяване на Механизма за сътрудничество и проверка. В България води ли се дискусия за подобна възможност?
Да, и в България има подобна дискусия и доколкото си спомням имаше подобно искане, отправено от Висшия съдебен съвет по време на посещението на представители на ЕК във връзка с годишния преглед. И в България, както и тук, няма пълно съвпадение на мненията по въпроса. Не трябва да забравяме обаче, че това не е едностранно решение нито за България, нито за Румъния и предстои сериозна работа по постигане на удовлетворяващ всички страни консенсус.

-Не стана достатъчно ясно защо България отхвърли предложението на Румъния за създаване на флота на НАТО в Черно море?
Мисля, че този въпрос е задминат от събитията, като решението на проблема за сигурността в района на Черно море бе до голяма степен дадено на проведената в средата на февруари среща на министрите на отбраната на НАТО в Брюксел. Все пак ще напомня позицията на България – ние не сме привърженици на регионални решения, каквото по същество бе предлаганият като опция тристранен формат. Смятаме, че в района на Черно море, както и в другите части на зоната на отговорност на НАТО, следва да има общи решения с принос на всички държави-членки, каквато би била една съюзна военноморска рамка, максимално използване на постоянните военноморски групи, системно провеждане на общи учения и създаване на координационен елемент, който да бъде свързан с МARCOM, Нортууд. По информацията, с която разполагам, позициите на двете ни страни са много близки и двете постоянни делегации в Брюксел работят в тясно сътрудничество. А това е много важно, защото и след срещата на министрите на отбраната в тази област остават въпроси за решаване.

-На колко възлиза бюджета за отбрана на България през 2017 г.?
В приетия за 2017 г. бюджет разходите за отбрана представляват 1.64% от брутния вътрешен продукт на фона на 1.34% от предходната година, като това ниво би било достигнато, ако бъдат изпълнени заложените модернизационни програми. Планира се препоръчителните 2% от БВП да бъдат постигнати в рамките на определения в Уелс срок.

-Могат ли отношенията между България и Румъния да бъдат по-добри?
Нямам никакво съмнение по този въпрос. Ние сме държави-членки на ЕС и НАТО и, което е по-важно, съседни страни. Имаме общи интереси, много повече, отколкото аз самият съм си давал сметка преди да започна подготовката си за мандата в Букурещ. Наред с това са и преимуществата на споделената история и на географската близост. На този фон има много неизползван потенциал – в сферата на търговията, инвестициите, туризма, енергетиката. Много, за съжаление, несвършена работа има в инфраструктурната свързаност на двете страни, което е лошо не само от икономическа гледна точка, но и за нашите граждани. Сигурно е също така, че недостатъчно използваме културното си наследство, а и двете страни имат много богати културни традиции.

-Колко румънски граждани посещават годишно България с цел туризъм?
Различно през различните години, но в последно време тенденцията е неизменно възходяща. През 2105 г. румънските туристи са били малко под 1 млн., а през 2016 г. – почти 1.1 млн., а има и по-завишени оценки. Това прави Румъния страната с най-много туристи посетили България през 2016 г. и те са добре дошли както в летните, така и в зимните ни курорти.

-Защо смятате, че българите са по-малко привлечени от Румъния?
Всъщност не смятам, че това е точно така. Би било вярно, само ако говорим за абсолютните стойности. По-коректният подход е процентното изражение. През миналата година малко над 420 хил. българи са посетили Румъния, което представлява 6% от цялото население на нашата страна. Този процент е даже малко по-голям от тези 5.8% от населението на Румъния, които са били наши гости през изтеклата година. При всички случаи обаче не можем да сме недоволни от динамиката на туристическия обмен.

-Българската преса писа, че няколко стотин хиляди къщи и апартаменти са закупени от руски граждани. Колко опасно би било обособяването на руско малцинство в България?
Смятам, че използването на понятието “малцинство“ в случая е напълно неподходящо. Според данните, имотите в огромната си част се ползват сезонно и не предполагат постоянно пребиваване на руските граждани в нашата страна. Разбира се, има и изключения, но предимно става дума за туристи, които пристигат в страната с предварително издадени визи. Собствениците на имотите са основно представители на средната класа в Русия, плащат съответните данъци и имат принос към туристическия сектор на българската икономика.

-България е зависима от вноса на газ от Русия. Може ли тази ситуация да бъде използвана като лост за политическо влияние?
Не мисля, че подобно развитие е възможно, когато става дума за държава-член на ЕС и НАТО, ползваща се със солидарността на своите партньори и съюзници. Личното ми мнение е, че по-притеснителното в тази ситуация са други два елемента: първо, трудното договаряне на по-благоприятни условия за доставка на газ при отсъствието на реални конкурентни алтернативи и, второ, възможността да бъде нарушено снабдяването с газ при спорове между Русия и страни по маршрута на доставката, какъвто случай вече имаше преди няколко години. Поради тези причини в България вече започна търсенето на алтернативни решения, вкл. чрез изграждането на междусистемни връзки, една от които е откритият през ноември м.г. газов интерконектор Русе-Гюргево.

Интервюто може да бъде открито на румънски език на електронната страница на в. „Romania Libera“.