По данни на румънската държава и румънското министерство на образованието броят на българите в Румъния възлиза на 9935 души, което представлява 0,04% от населението на страната. От тях 6466 живеят в област Тимиш, 1122 в Арад, 809 в Дъмбовица, 477 в Букурещ, 184 в Констанца и 127 в Тулчя.
По-голямата част от етническите българи в Румъния са наследници на българската миграция, оформила се по времето на турското робство в България. Към тях през 1940 г. се присъединява населението в Северна Добруджа, което не изпълнява Крайовското споразумение от 1940 г. и остава в пределите на Румъния.
Днес етническите българи в Румъния се делят на две отделни от историческа и географска гледна точка общности – банатски българи католици и българи от южната част на Румъния, които са православни. Двете групи имат близък етнически произход и традиции, но се различават по географско местоположение, религия, диалект, съдба и степен на запазване на етническата им принадлежност.
Банатските българи са най-старата българска общност в Румъния. Възниква след масовата миграция на север от Дунав на католическото население в региона на Чипровци, след потушаването на въстанието през 1688 г. По-късно към тях се присъединяват българите-католици, населяващи земите около Свищов и Никопол. С установяването им в Банат през 1738-1741 г. попадат в границите на Австро-Унгария. След края на Първата световна война областта е присъединена към Румъния.
За запазването на българския етнически елемент на банатските българи, наричани още „павликяни“ са допринесли хетерогенната му демографска структура и високото ниво на културно и икономическо развитие в Австро-Унгарската империя, а също и слабото асимилационно влияние и католическата религия, която е била толерирана по това време. През вековете общността демонстрира силно желание за запазване на идентичността си.
Значително по-различна е съдбата на българското население в южните области на Румъния. То е емигрирало в края на XVIII и началото на XIX след руско-турската война, за да избегне репресиите на турските власти. Според съществуващите официални данни, през 1838 г. е регистрирано съществуването на 11 652 български фамилии или около 100 000 души. Българските революционери Васил Левски, Христо Ботев, Любен Каравелов и Георги Раковски са живели в Букурещ и Браила, където са издавали печатни материали на български език и са организирали движението за национално освобождение от турско робство.
Според преброяване от 1992 г. броят на гражданите декларирали се като българи е 9935 души. От тях 7737 живеят в Банат.
Сред най-дейните български организации в Румъния са:
- Съюз на банатските българи в Румъния (ССБР)
Създаден през 1989 г. със седалище Тимишоара, ул. „Piata Unirii“ 14, телефон: +40 256490697, факс: +40256 490697. Представлява се от първия заместник-председател Стефан Велчов. Има филиали в 18 населени места и развива широк спектър от дейности в политическата, културната и образователната област. Има общински съветници в няколко общини в историческата област Банат, включително в окръжния център Тимишоара. За развитие на културна и образователна дейност на организацията румънската държава осигурява ежегодно финансова помощ.
- Федерация на българската общност в Румъния (ФБОР)
Седалището на организацията е Букурещ ул. „Dumbrava Noua 35“. Председател е Антон Канчев, тел. +40730001753, електронна поща: anton.kanchev@gmail.com. ФБОР развива основно културна и образователна дейност. Управлява шест проекта за обучение по български език по програмата „Роден език и култура зад граница“, финансирана от Министерството на образованието и науката. Обединява български малцинствени дружества от Букурещ (Демократичен съюз на българите в Румъния – ДСБР), Констанца (дружество „Единство“), Браила (дружество „Христо Ботев“) и Александрия (дружество „Зарезан“), както и представители на т.нар. нова българска диаспора – предимно бизнесмени и лица от смесени бракове, живеещи в Румъния.
- Асоциация на българите „Заедно“ – гр. Търговище.
Помещава се в румънския гр. Търговище, ул. „Calea Ploiesti“ 87, тел. +40245218228. Повече информация може да бъде открита на електронната страница на организацията на www.zaedno.ro. Неин председател е Василе Костаке, тел. +40733985770. Асоциация „Заедно“ се занимава с културна дейност, има и един проект по програмата „Роден език и култура зад граница“.
Роля за запазването на българските традиции и дух сред малцинството в Румъния имат културно-художествени ансамбли в с. Дудещи век, Банат /ансамбъл “Павликянка”/, в гр. Александрия /ансамбъл “Зарезан”/ и в гр. Търговище /детски ансамбъл “Босилче”/, католически църкви в с. Дудещи век /Стар Бешенов/ и в с. Винга в Банат и други организации и ансамбли.
Българската православна църква има представител в Румъния – архимандрит Виктор Мутафов, тел. +40730193682. През 2009 г. Румънската православна църква отне предоставения за безвъзмездно ползване на българската общност храм. От тогава българският свещеник няма църква и служи на ротационен принцип с други свещеници в румънски храм, въпреки многократните настоявания на българската държава, включително на най-високо равнище, за предоставяне на църква. Архимандрит Виктор е настанен в жилище на посолството на Република България в Румъния.
Пълен списък на българските организации в Румъния можете да видите на електронната страница на Държавната агенция на българите в чужбина.
В съответствие с разпоредбите на румънската Конституция българското малцинство има свой депутат в парламента. На проведените на 11 декември 2016 г. парламентарни избори беше избрана излъчената от СББР Михаела Петронела Чокан. За нейната кандидатура гласуваха 4542 души.
